World

Елена търкаше плочките в кухнята на новия апартамент, докато ръцете ѝ не започнаха да болят. Миришеше на боя, препарат и прах от ремонта. Апартаментът беше стар. Неуютен. С

Mariana esfregava os azulejos da cozinha como se pudesse apagar, com a esponja, os últimos meses da sua vida. O apartamento novo cheirava a tinta fresca e detergente.

Claire frottait le carrelage de la cuisine avec une énergie presque violente. Le nouvel appartement sentait la peinture fraîche, la poussière et le produit nettoyant. Il était ancien.

— Не се тревожи, дъще! Людмила няма да получи нищо. Всички пари ще останат в нашето семейство. Виктория замлъкна насред думата. — Какви пари, мамо? — Ами парите

— Não te preocupes, filha! A Lúcia não recebe nada. Todo o dinheiro fica na nossa família. Mariana parou de falar. — Que dinheiro, mãe? — O dinheiro

— Ne t’inquiète pas, ma fille ! Lucie n’aura rien. Tout l’argent restera dans notre famille. Claire s’interrompit. — Quel argent, maman ? — Mais l’argent de l’appartement.

— Елена, няма да търпя унижение — каза Мария бавно. — Имам право на спокоен живот. — Спокоен? — Елена рязко стана. — Това ли наричаш спокойствие? Късаш

— Inês, não vou tolerar humilhação, — disse Helena devagar. — Tenho direito a uma vida tranquila. — Tranquila? — Inês levantou-se de repente. — Chamas a isto

— Camille, je ne supporterai pas l’humiliation, — dit Anne lentement. — J’ai droit à une vie paisible. — Paisible ? — Camille se leva brusquement. — Tu

— Исках да те помоля… Милена да поживее при нас една седмица. Георги стисна устни. Не обичаше чужди хора в дома си. Тъкмо довършваше салата в кухнята, когато