BG

Колата излетя от пътя точно пред тях. Бял джип, който се преобърна по склона и изчезна зад върбите. Чу се плясък. Дияна стисна волана, докато кокалчетата ѝ побеляха.

Гергана Илиева броеше купоните на ателието всяка неделя вечер, откакто дъщеря ѝ Мила замина за Германия. Двадесет и осем — толкова оставаха до края на годината. Всеки купон

В Пловдив се преместихме на първия етаж на онзи жълт блок до Гребната база, дето всяка сутрин мирише на липи и мокър асфалт от поливните коли. Съседката от

Никога не съм подозирал, че един пожълтял пластмасов боклук може да ме съди по-строго от цял вход. Събранието беше свикано заради покрива. Течеше от години, всеки път се

Вратата на апартамента в „Люлин“ се отвори с онова познато изскърцване, което от години се канех да оправя. И още от прага разбрах, че нещо се е случило.

Люляците цъфнаха рано онази пролет. Продаваха ги на цели наръчи край пазара в Пловдив — по лев за китка, и целият ни етаж ухаеше на цветарски магазин. Тъкмо

Мария и заплатата, която не даде В сряда сутринта Виктор остави на кухненската маса разпечатка от банката. Не моята. Неговата. А на нея — моето име срещу сумата,

Пишех на ръка списък с нещата за вкъщи, а всъщност просто дращех по бележника. Март беше, а от сутринта валеше сняг — нещо, което в Пловдив се случва

Казвам се Ивайло. Къщата в Пловдив я купих на тридесет и две, след девет години в софтуерна фирма, от които последните три спях по четири часа и гледах

Мила ме попита за роклята цяла седмица преди бала — не каква ще е, а дали ще личи количката под тюла, или ще изглежда сякаш седи на трон.