BG

Преди трийсет и четири години Радослав Димов беше син на ковач от Враца. Висок, кокалест, с ръце, които от шестнайсетгодишен можеха да държат чук по цял ден без

Прибрах се вкъщи в десет и половина вечерта. Чантата ми беше тежка, в нея носех лаптоп, някакви документи от работа, две кифли от супермаркета, които така и не

Къщата на улица „Тодор Каблешков" в Пловдив я купих още с първия си съпруг, преди всичко да се разпадне. 74 квадрата, двор отзад, олукът, който винаги протичаше при

Костадин Ников държеше в ръка разписката за наема на гараж номер 14 в квартал Меден рудник, Бургас, когато дъщеря му позвъни да пита защо баба ѝ плаче на

# Земята под ноктите ѝ На гробищния парк "Централни", докато миришеше на восъчни свещи и мокра пръст, Ирина ми стисна ръката толкова силно, че пръстенът ѝ се вряза

Работя в спешното отделение на „Пирогов“ от единайсет години. Свикнал съм с всичко — кръв, викове, миризма на спирт и страх. Но тази жена я запомних. Може би

Петнайсет години. Точно толкова време търпях подмятанията на свекърва си — все добре опаковани в шеги, усмивки и истории, които уж били забавни, но винаги оставяха у мен

Кучето на Ева спаси двегодишната ѝ дъщеря на улица „Опълченска“ във Велико Търново Вратата на кухнята беше отворена и през нея влизаше миризма на прясно окосена трева от

Дървото на живота Мария Стоянова се събуди в шест и половина сутринта, без будилник, без причина. Просто очите й се отвориха и тя лежеше, гледаше тавана на спалнята

# Седемнайсет котки на улица „Пиротска“ Аз съм пощальон в „Лозенец“ от единайсет години. Нося пенсии по домовете, разнасям известия и виждам неща, които хората обикновено не забелязват.