BG

Димитър беше на шейсет и две, но в този февруарски следобед изглеждаше на всичките осемдесет. Не защото беше болен, а защото носеше със себе си тригодишна тишина. Тази

Дъждът в Пловдив заваля ненадейно, точно когато наближих Стария град. Улиците лъснаха като току-що лакиран паркет, а аз се шмугнах в първата отворена врата. Беше малък антикварен магазин,

Никога не съм мислила, че една случайна молба може да размести света ти. Но ето че в петък следобед, точно в два и половина — помня, защото кафето

Йорданка отпи от чашата си. Виното беше евтино и кисело, но поне беше нейно. Купила го бе с първата си пенсия — цели седемстотин и двайсет лева. На

Наричаха я най-грозната невеста в кралството, и половината от аристократичния Пловдив се бе събрала в митрополитската църква „Света Неделя“ само за да наблюдава как синът на дук Врачански

Мирослава слизаше от последния автобус за вечерта. Беше краят на февруари, а вятърът в пернишките покрайнини хапеше така, сякаш изобщо не беше спирал от ноември. Беше тръгнала да