BG
Дъждът беше спрял точно преди обяд, но дворът пред читалището още миришеше на мокра пръст и на люляк, който растеше край оградата. Беше събота в средата на юни,
Николай Ставрев не бил лош човек. Поне така си мислел, докато стоял на терасата на къщата в Пловдив и гледал как тъща му подрежда буркани с лютеница на
Радка сложи очилата на носа си и преброи банкнотите трети път. Седемдесет и два лева — точно колкото струваше прегледът при доктор Ганева, частно, без опашка. Спести ги
Валери Стоянов дръпна ролетката на витрината и погледна часовника над касата — девет без петнайсет. Магазинчето му на улица "Раковски" в Пловдив миришеше на полир за метал и
Мила Дянкова дойде вкъщи при сина си без предупреждение, както правеше всеки четвъртък от две години насам. Асансьорът в блока на улица „Гео Милев" пак не работеше, затова
Тя мислеше, че познава добре тази фотография в телефона си — американски актьор, наведен над маса с деца, всички с четки в ръце, боя по пръстите. Николета Стоименова,
Радка Ненова слагаше третата лъжичка захар в чашата, когато телефонът звънна. Беше сряда следобед, началото на март, в Пловдив навън духаше онзи противен вятър, дето вдига прахоляк от
Верица Стоянова не забеляза кучето заради лая. Заради тишината. Беше събота, началото на октомври, приютът на улица "Дунав" в Русе гъмжеше от хора. Осиновителски ден — последният за
Илиана броеше чашите на масата в градинската част на ресторант "Севда" в Пловдив — осемнайсет, за годежа на племенницата ѝ. От осемнайсет души тя познаваше лично може би
Работя като касиерка в пощенския клон на улица „Раковски" в Карлово вече седемнайсет години и мога да позная човек по това как държи плика с пенсията. Едни го
