Съпругът ми се хвалел пред колегите, че има млада любовница. Забравил, че началничката му е моя бивша състудентка.
— Елена, седни, — каза по телефона Мария.
Седнах до кухненската маса. Навън валеше, а капките се стичаха по прозореца толкова спокойно, сякаш нищо не се беше случило.
— Николай разказва, че излиза с двайсет и девет годишна жена от рекламния отдел. Говори за нея като за придобивка.
Бяхме женени двайсет и четири години. Синът ни работеше, дъщеря ни следваше. Апартаментът беше изплатен.
Аз бях счетоводителка. Николай ръководеше отдел „Доставки“ в голяма търговска компания.
Мария и аз учехме заедно. Тя стана негов директор преди година. Николай не знаеше, че още сме близки.
— Какво каза за мен?
— Че си тиха и домашна. Че няма да разбереш, защото винаги гледаш семейството.
Вечерта Николай се прибра, вечеря и се оплака от Мария.
— Тя няма доверие на никого.
— Може би има причини.
На следващия ден проверих сметките. Ресторанти, хотел, парфюми, гривна и преводи.
Над трийсет хиляди лева за осем месеца.
На мен казваше да ограничаваме разходите заради обучението на дъщеря ни.
Втория телефон намерих в куфар. Жената се казваше Кристина. Николай ѝ пишеше, че живеем като съквартиранти и скоро ще се изнесе.
Запазих всичко и открих собствена сметка.
Мария се обади отново.
— Николай е предал на Кристина данни за конкурс за нова длъжност. Тя е кандидат, а той е в комисията.
Мария сезира вътрешния контрол и се оттегли от случая.
Николай се прибра разгневен.
— Мария ме преследва.
Поставих разпечатките пред него.
— Не само тя има въпроси.
Той обвини мен. Била съм скучна, уморена, в домашни дрехи. Кристина му давала усещане за живот.
— Аз поддържах живота, който ти използваше като фон за другия.
Казах, че искам развод.
Проверката доказа, че Николай е давал вътрешна информация и е помагал на Кристина. Беше уволнен.
Тя прекрати връзката веднага след това.
Николай твърдеше, че Мария е злоупотребила с поста си.
— Тя следваше процедурата. Ти използваше длъжността си за лични цели.
При развода разходите за връзката бяха отчетени при подялбата.
Дъщеря ми попита:
— Мамо, защо не му дадеш втори шанс?
— Вторият шанс се дава на човек, който признава какво е направил. Не на човек, който търси кого да обвини.
Мария се страхуваше, че е разрушила семейството ми.
— Семейството беше разрушено преди разговора ни. Ти само отказа да пазиш тайната.
След развода останах в апартамента. Записах се на курс по рисуване и за първи път от години купих нещо скъпо само за себе си.
Николай ме наричаше тиха.
Беше прав.
Не вдигах шум.
Просто затворих общата сметка, подадох документите и излязох от живота му без сцена.
Понякога най-тихото решение е окончателното.