— Виж я как се е издокарала, — измърмори баба Станка. — Сигурно отива при някой мъж. Никакви грижи няма.
— Пърха през живота като пеперуда, — съгласи се съседката. — Гримира се и изчезва до вечерта.
Ралица им се усмихна.
— Добро утро!
После забърза към спирката.
Преди лекциите почистваше малък магазин. Продавачката я пусна вътре.
— Малко закъснях, но ще приключа преди отварянето.
— Знам, че на теб може да се разчита.
Ралица учеше педагогика, работеше вечер в заведение и пишеше курсови работи срещу заплащане.
Телефонът ѝ звънна.
— Ралица? Трябва ми спешно реферат по математика до понеделник.
Тя погледна часовника.
— Изпратете изискванията. Ще го направя.
След университета отиде в дом за деца. Пазачът я поздрави.
— Ния те чака на пейката.
Малкото момиче седеше с наведена глава. Ралица покри очите му.
— Познай кой е.
— Ралица!
Ния я прегърна.
— Кога ще ме вземеш у дома?
— В понеделник заседава комисията. Имам две работни места, стипендия и жилище. Когато подпишат, си тръгваш с мен.
— Утре ще дойдеш ли?
— Ще дойда.
Родителите им бяха починали преди три години. Ралица беше само на деветнадесет, а Ния — на четири. Затова по-малката сестра временно беше настанена в дом.
Оттогава Ралица работеше за една цел.
Замени семейното жилище с по-малко близо до дома, учеше и спестяваше.
Вечерта седна пред лаптопа. Парите от реферата щяха да стигнат за детско легло.
Няколко седмици по-късно сестрите излязоха заедно.
— Добро утро!
— Добро утро, — каза Ния.
Бабите ги проследиха с поглед.
— Откъде се появи това дете?
— Сигурно го е родила млада и го е крила при родителите си.
Не знаеха, че Ралица води собствената си сестра към детската градина след първата им обща нощ у дома.
Минаха месеци. Апартаментът се изпълни с рисунки и смях. Понякога парите не стигаха. Ралица продължаваше да работи до късно.
Но никога не съжали.
Един ден баба Станка ги спря.
— Ралица, искаме да се извиним. Говорехме за теб, без да знаем истината.
— Наистина не знаехте.
— Но си измисляхме. Това беше грозно.
Ния прегърна сестра си.
— Тя е най-добрата. Върна ме у дома.
Възрастните жени сведоха глави.
Те бяха видели червило, красиви дрехи и млада жена, която непрекъснато бърза.
Не бяха видели защо бърза.
Хората често съдят най-силно точно онази част от чуждия живот, за която не знаят абсолютно нищо.