Мили дами, забелязали ли сте как привечер, когато слънцето започне бавно да залязва, целият свят сякаш утихва, за да ни даде минутка покой? 🌅
Днес в края на деня излязла на терасата, просто за да подишам чистия въздух и да погледам цветята си. В тези тихи моменти, когато срещата между деня и нощта е толкова красива, мислите ни естествено се отправят към най-ценното, което имаме – нашето семейство. Мислим за децата, които вече са поели по своя собствен път, за внуците, за хората, с които сме споделили живота си.
Ние, жените, сме устроени така, че винаги да бъдем пазителки. Носим в сърцата си толкова много обич, но заедно с нея често се прокрадва и един тих, невидим страх. Тревожим се за здравето на близките, за спокойствието в дома, за утрешния ден… Понякога тези притеснения тежат повече от всяка физическа умора.
Докато наблюдавах как последните слънчеви лъчи галят листата на растенията, си дадох сметка за нещо много важно. Нашите майчински и женски сили не са безкрайни и ние не можем да спрем всяка буря в живота. Но можем да изберем да не носим този тежък товар сами. Истинското облекчение идва тогава, когато спрем да се опитваме да контролираме всичко и просто се доверим.
Склоних глава, затворих очи и прошепнах няколко думи, от които на душата ми веднага стана толкова леко, топло и светло. ✨
Искам да споделя тази кратка, но изключително силна молитва с вас, скъпи мои приятелки. Запазете я в сърцето си за онези моменти, в които усетите безпокойство, и я изпратете на близка жена – сестра, майка или приятелка, която днес има нужда от малко духовна прегръдка и утеха. Желая ви споделена и мирна вечер! 🕊️❤️
„Господи, в Твоите ръце оставям всички, които обичам. Пази дома и здравето ни, а мен освободи от страха.“
(Напишете „Амин“ в коментарите или оставете цвете 🌸, ако и вие днес избирате да освободите сърцето си от тревогите и да поверите любимите си хора на Неговата закрила! 👇)