— Да стигнат за цял месец, — отговорих, докато слагах няколко огромни пакета макарони в количката.
Приятелката ми Деси се ококори.
— Милена, за какво са ти толкова?
— Борис каза, че човек може да живее само на макарони. Реших да го нахраня добре.
След раждането на сина ни Николай всичко се промени. Напуснах работа, а понеже нямах официален договор, почти не получавах обезщетение.
Разходите растяха, а парите намаляваха.
Борис повтаряше:
— Ще се оправим.
Оказа се, че очаква аз да оправя всичко.
— На Ники му трябва пролетен гащеризон.
— Купи го с детските.
— С тях платих сметките.
— Трябва да се научиш да разпределяш парите. Аз имам разходи по колата.
Намерих работа от дома, но бебето беше неспокойно. Понякога не успявах да сготвя.
Една вечер Борис се прибра.
— Цял ден не можа ли да направиш вечеря?
— Работех, а Ники почти не спа.
— Нали си вкъщи? Организирай си времето.
Не издържах.
— Аз организирам парите, детето, дома и работата. Ти какво правиш след работа?
Борис излезе и затръшна вратата.
Деси ми разказа, че нейният съпруг се грижи за дъщеря им вечер.
— Детето е общо. Ако твоят не иска да помага, да плаща за бавачка.
— Нямаме пари дори за нова количка.
— Тогава да намери по-добра работа.
Борис работеше като управител в спортен магазин и не искаше промяна.
Когато Ники започна често да боледува, трябваше да спра работата. Майка ми помагаше за лекарствата.
Една вечер казах:
— Трябва ми зимно яке. Старото е на шест години.
— Купи си. После сама измисли как ще плащаш храната. Може най-после да се научиш да пестиш.
Купих си якето.
След това взех макарони за цял месец.
Първия ден имаше спагети. Втория — макарони със сирене. Третия — макарони с доматен сос.
Борис отвори хладилника.
— Пак ли макарони?
— Нали каза, че може да се живее с тях.
— Не го казах буквално.
— Аз буквално нямам други пари.
— Лоша домакиня си.
Погледнах го спокойно.
— Не мога да готвя с пари, които не съществуват. Ядем това, за което си изкарал. Синът ни е обща отговорност.
След няколко дни Борис се върна с торби. Купил беше месо, зеленчуци, пелени и дрехи за Ники.
— Колко плати? — попитах.
— Повече, отколкото очаквах.
— Точно така изглежда семейният бюджет.
Не се промени изведнъж, но започна да помага и да пазарува.
Един пакет макарони остана в шкафа.
Когато Борис започнеше да ми обяснява как се пести, само поглеждах към него.
Обикновено веднага замълчаваше.