— Наистина ли мислиш, че само защото сте се оженили, аз съм длъжна да ти нося закуска, докато си гледаш телефона?

Стоях на вратата на кухнята с кърпа в ръце и гледах Юлия. Тя седеше на масата по халат, с една слушалка в ухото, прелистваше социалните мрежи и чакаше куриер с кафе.

В моя апартамент.

Апартаментът, за който с мъжа ми плащахме ипотека десет години.

— Вера Ивановна, добро утро, — каза тя, без да свали слушалката. — Подготвям се за семинар. А Валентин сам каза, че може да си направи яйца.

— Валентин работи от осем. А ти ставаш почти на обяд.

Сложих пред нея сметката за комуналните услуги.

— Този месец не даде нито стотинка за дома. Но три пъти поръчва храна и оставя кутиите да миришат в кухнята.

Юлия се подсмихна.

— Вие сами ни предложихте да живеем тук. Не съм виновна, че гостоприемството ви има условия.

Точно тогава влезе Валентин.

— Мамо, какво става?

Юлия веднага се притисна до него.

— Майка ти пак ме унижава. Иска да спра ученето и да стана прислужница.

— Това е лъжа.

Валентин се намръщи.

— Мамо, бяхме се разбрали да не се месим.

Да не се месим.

В моята кухня. При моята мивка. С моята пералня, пълна с техните дрехи.

След половин час влязох в стаята им с папка.

— Щом сте гости, ще подпишем договор за живеене.

Юлия седна.

— Какъв договор?

— Обикновен. От следващия месец плащате една трета от сметките, купувате си храна, перете си дрехите, чистите кухнята след себе си и веднъж седмично общите помещения. Аз не съм готвачка, перачка и безплатен хотел.

Валентин пребледня.

— Мамо, прекаляваш.

— Не. Просто записвам това, което възрастни хора трябва да разбират сами.

Юлия изсумтя.

— Това е токсичен контрол.

— Не. Токсично е да живееш в чужд дом без уважение и да наричаш домакинята токсична, когато поиска чиста чиния.

Очаквах Валентин да я защити. Но той взе листа, прочете го и каза тихо:

— Мама е права.

Юлия замръзна.

— Какво?

— Ние се оженихме. Мама не ни е осиновила. И аз свикнах, че ризите са чисти, закуската е готова, хладилникът е пълен. Но това го прави тя.

Юлия заплака.