— Как така няма да дойдеш на юбилея на мама? Кой ще готви и обслужва гостите? — възмути се съпругът
Милена остави вилицата.
— Обслужва?
Съпругът ѝ Димитър не разбра защо думата я засегна.
— Мама става на шейсет. Ще дойдат всички роднини. Ти винаги приготвяш масата.
Милена го правеше от петнайсет години.
Свекърва ѝ Станка избираше ястията, канеше хората и съобщаваше кога снаха ѝ трябва да пристигне.
Милена режеше, печеше, сервираше и миеше. Другите се снимаха до отрупаната маса.
— В събота имам билети за концерт, — каза тя. — Купихме ги с приятелка отдавна.
— Ще отидете друг път.
— Не.
Димитър се намръщи.
— Мама разчита на теб.
— Без да ме е питала.
— Това е семейство.
— Тогава защо аз никога не съм гост?
Той я нарече егоистка.
На следващия ден Станка се обади.
— Чух, че няма да дойдеш.
— Имам друг ангажимент.
— Купила съм продуктите за твоите салати.
— Трябвало е първо да ме попитате.
— В семейството не се церемоним.
— Но винаги точно планирате колко работа ще свърша.
Свекървата затвори ядосано.
В събота Милена отиде на концерта. Телефонът ѝ звъня непрекъснато.
Димитър питаше къде са тавите, колко се пече месото и как се прави сосът.
Тя изключи звука.
Когато се прибра, съпругът ѝ седеше изморен в кухнята.
— Как мина?
— Ужасно.
Никой не искал да помага. Гостите твърдели, че са дошли да празнуват. Станка раздавала заповеди, но не излизала от хола.
— Мама казва, че си провалила празника.
— Аз не бях там.
— Именно.
Милена го погледна.
— Колко пъти седна?
— Не знам.
— Яде ли спокойно?
— Не.
— Благодари ли ти някой?
Димитър замълча.
— Аз прекарвах така всички семейни празници.
Няколко дни по-късно Станка покани най-близките на обяд.
Димитър заяви, че ще поръчат храната и всички ще помагат.
— Милена може да сготви, — каза майка му.
— Може, но не е длъжна.
На обяда Милена донесе купен сладкиш. Никой не ѝ подаде престилка.
След хранене мъжете събраха чиниите, а жените избърсаха масата. За първи път Милена седя до края на разговора.
Димитър ѝ се извини.
— Мислех, че ти харесва.
— Харесва ми да готвя. Не ми харесва да съм невидима.
Постепенно семейните навици се промениха.
Преди следващия празник Станка попита:
— Ще направиш ли една салата? Само ако искаш.
— Ще направя.
Милена помогна, защото избра да го направи.
Не защото всички вече бяха решили вместо нея.