Съпругът ми заяви, че няма да дава пари за храна, защото събира за кола на майка си. Спрях да му готвя — после открих, че общите ни спестявания са изчезнали
— От този месец заплатата ми не влиза в семейния бюджет, — каза Калоян. — Майка ми има нужда от нова кола.
Подреждах покупките, а синът ни пишеше домашното си.
— А ипотеката, сметките и храната?
— Ти също работиш. Ще се справиш.
Майка му, Златка, имаше собствен апартамент, къща на село и автомобил, който все още беше в движение. Искаше нов, защото старият не изглеждал добре пред приятелките ѝ.
— Значи твоите пари са за майка ти, а моите — за всички?
— Тя ме е отгледала сама.
— А сина ни кой ще отглежда?
Калоян махна с ръка.
Казах му, че ще купувам храна само за себе си и детето. Общите разходи ще делим.
Той се засмя.
— Жена, която не храни мъжа си?
— Мъж, който не храни детето си?
На следващата сутрин направих закуска за двама.
— А моята?
— Купи си.
Първоначално ядеше навън. После започна да взема от нашата храна.
Надписах кутиите.
Златка ми се обади.
— Росица, срамота е да държиш съпруга си гладен.
— Синът ви сам излезе от бюджета за храна.
— Прави го за майка си.
— За сметка на собственото си семейство.
След няколко седмици Калоян изяде ястието, което бях приготвила за следващия ден.
— Малко безсолно беше, — каза.
Тогава го попитах за общата спестовна сметка.
Трябваше да има близо трийсет хиляди лева. Беше празна.
Калоян признал, че платил капаро за автомобил.
Колата щеше да е на името на Златка. Останалото той възнамеряваше да изплаща от заплатата си.
На мен оставяше всичко друго.
Свалих извлеченията и се обърнах към адвокатка. Калоян не можеше едностранно да се освободи от ипотеката и разходите за детето.
Изпратих му точната му част.
— Няма да плащам като наемател.
— Плащаш кредита, който си подписал.
Златка дойде лично.
— Искаш да развалиш отношенията между майка и син.
— Вие приехте подарък, платен с наши общи пари.
— Колата остава в семейството.
— Тогава нека бъда съсобственик.
Тя отказа възмутено.
Оказа се, че има значителни спестявания, но не искала да ги харчи.
Адвокатката предупреди Калоян, че сумата ще се приспадне от неговата част при евентуален развод.
Покупката беше отказана. Загубената такса плати той.
Златка си купи по-евтина употребявана кола със свои средства.
Калоян очакваше веднага да започна да му готвя.
— Вече всичко е наред.
— Не. Сега ще разделим и труда.
Направихме график. Той готвеше три дни, пазаруваше и миеше след себе си.
След месец призна:
— Не знаех колко струва всичко.
— Защото никога не се интересуваше.
Не знам дали бракът ни ще остане същият.
Всъщност не искам да остане същият.
Старият ред беше удобен само за Калоян и майка му.
Новият поне изисква всеки да плаща за решенията си.