„Помоли Райна, сине…“ простена старият Никола от леглото. „Тя е добра жена. Няма да остави болен съсед без грижи.“
Синът му Димитър пребледня.
„Райна? Вдовицата отсреща?“
„Кой друг?“ казах строго. „Баща ти има нужда от постоянен надзор, топла храна и лекарства навреме.“
Димитър облече якето си и излезе.
Щом вратата се затвори, Никола скочи от леглото.
„Ще дойде ли?“
„Веднага лягай! Ако те види прав, лично ще ти осигуря истински болничен режим.“
Райна пристигна с тенджера супа, чисто бельо и билки. Беше на четиридесет и осем години, вдовица, която сама поддържаше дома и стопанството си.
„Къде ви боли, бай Никола?“
Той сложи ръка на гърдите.
„Моторът се износи.“
Райна изми съдовете, смени завивките и нахрани двамата мъже.
„Не съм гладен,“ промърмори Димитър.
„Работиш от изгрев в дъскорезницата. Яж.“
Той я погледна внимателно.
През следващите дни Райна идваше сутрин и вечер. Никола играеше ролята на болен. Аз му мерех кръвното и клатех глава загрижено.
Димитър започна да се прибира по-рано. Поправи портата на Райна, наряза дърва и я изпращаше до дома.
„Размразява се,“ прошепна Никола.
„Ще замръзне отново, когато разбере истината.“
Райна я разбра една сутрин, когато дойде без предупреждение.
Завари Никола в двора да цепи огромни трупи.
„Това ли е строгият постелен режим?“
Брадвата падна от ръцете му.
Когато Димитър научи, побесня.
„Направихте ме на глупак.“
„Исках да не останеш сам.“
Той се обърна към Райна.
„Знаеше ли?“
„Не.“
Остави ключа на масата.
„Ако знаех, нямаше да прекрача прага.“
Тръгна си.
Димитър не говори с баща си три дни.
Намерих го в плевнята.
„Не си ядосан само заради лъжата.“
„Оставете ме.“
„Райна ти липсва.“
Накрая разказа за жена си от града, която взела спестяванията му и го оставила с дългове.
„По-лесно беше да реша, че всички жени са еднакви.“
„Райна не е виновна за миналото ти.“
Той научи, че пакетите с храна на верандата били от нея.
Същата вечер отиде в дома ѝ.
„Дойдох да се извиня.“
„За баща ти?“
„За себе си.“
Разказа ѝ всичко.
Райна го изслуша.
„Доверието не се връща с едно извинение.“
„Ще чакам и ще го заслужа.“
И го направи.
Помагаше ѝ всеки ден, ремонтираше, носеше вода и работеше в градината.
Никола също поиска прошка и докара каруца с дърва.
„Повече никакви измислени болести,“ каза Райна.
„Дори за добра кауза?“
„Следващия път лечението ще е да прекопаете цялата нива.“
Ожениха се през есента.
На сватбата Никола вдигна чашата.
„За моето болно сърце, което доведе добра снаха!“
Райна се усмихна.
„Сърцето ви е здраво. Съвестта ви има нужда от наблюдение.“
Всички се засмяха.
Димитър беше вярвал, че самотата го пази от нова измама. Всъщност тя го държеше затворен в старата.
Райна не го накара да забрави.
Тя му показа, че бъдещето не е длъжно да повтаря миналото.
😲 Продължението вече е в коментарите! Непременно напишете дали финалът беше неочакван за вас.