Отгледа малката си сестра, след като родителите им ги изоставиха. На сватбата богатият свекър я нарече „бедната роднина“ — без да знае кой е спасил фабриката му
Бях на двайсет и две, когато останах сама с деветгодишната си сестра Ния.
Баща ни избяга след поредния провален бизнес. Майка ни замина с новия си съпруг и каза, че няма възможност да вземе и двете ни.
Ния чакаше край прозореца всяка вечер.
Аз спрях университета и започнах две работи. През деня продавах в пекарна, вечер чистех офиси.
Не знаех как се отглежда дете. Просто се стараех тя да има храна, учебници и някой, който да я прегърне.
Ния порасна, завърши химия и започна работа в лаборатория. Там срещна Александър Марков, син на известен индустриалец.
Баща му, Борис Марков, притежаваше заводи и имоти. Той говореше учтиво, но винаги показваше на хората къде според него е мястото им.
Сватбата беше в луксозен хотел.
По време на тоста Борис похвали младоженците. После погледна към мен.
— Благодарим и на сестрата на булката, бедната роднина, която я е отгледала.
Няколко души се засмяха неловко.
— Такива истории ни напомнят колко далеч може да стигне човек от скромно начало, — добави той. — Очаквах обаче малко по-незабележимо присъствие.
Залата утихна.
Аз станах.
— Господин Марков, знаете ли кой притежава патента за филтъра, без който основният ви завод няма разрешение да работи?