„Новата ми приятелка е бременна, затова напусни дома ми. Тоест нашия.“ Съпругът се усмихна. Не знаеше, че жена му държи всички доказателства
Маргарита подреждаше вечерята, когато Кирил влезе в стаята.
— Трябва да поговорим. Десислава е бременна. Искам да живея с нея.
Маргарита остави купата.
— Момичето от офиса?
— Да. Ще имаме син. Ти трябва да си намериш друго място.
Бяха женени двайсет и девет години. Имаха две пораснали деца и фирма за строителни материали.
— А къщата?
— На мое име е. Но ще ти изплатя половината. На части.
Маргарита поиска три дни.
Кирил очакваше сцена. Спокойствието ѝ го накара да се почувства победител.
След като излезе, тя се обади на адвоката си.
През последните години събираше документи. Кирил управляваше хората, а тя управляваше финансите.
Знаеше кои имоти са купени с общи пари и защо два склада се водят на имената на негови роднини.
След три дни напусна с два куфара и папките.
Десислава се нанесе веднага.
— Всичко тук е старомодно. Искам нова кухня и луксозна баня.
Кирил обеща.
В понеделник главната счетоводителка подаде оставка.
— Без Маргарита не поемам отговорност.
Новият служител допусна грешки в данъчните документи.
После пристигна адвокатът с иск за развод и запор върху големи сделки.
— Фирмата е моя! — извика Кирил.
— Създадена е по време на брака. Има доказателства за общо финансиране и скрити активи.
Доставките спряха, заплатите закъсняха, а работници напуснаха.
Десислава започна да се оплаква.
— Каза, че си богат.
— Всичко е временно.
— Тогава защо строителите си тръгнаха?
Бяха разрушили кухнята и спрели работа заради неплатен аванс.
Кирил поиска заем от сина си.
— Изгони мама заради жена по-млада от сестра ми. Не ми звъни за пари.
Съдът установи, че първият магазин е купен с наследството на Маргарита. Тя получи къщата, значителна част от фирмата и два имота.
Кирил продаде главния склад.
Десислава се върна при майка си.
Маргарита продаде къщата и купи малък дом извън града. Откри счетоводна кантора и бързо привлече клиенти.
Кирил започна работа като обикновен търговец.
Година по-късно я видя в ресторант.
— Маргарита, може ли да поговорим?
— Говори.
— Съжалявам.
— За кое?
Той не успя да отговори.
— Точно така, — каза тя. — Искаш прошка, без дори да назовеш какво направи.
Не беше ядосана.
Това го нарани повече.
Маргарита се обърна към хората на масата.
Кирил излезе.
Беше вярвал, че жена му е част от имуществото му.
Накрая остана без имуществото, без семейството и без човека, който години наред поправяше всяка негова грешка.