Любовницата на съпруга ми дойде у дома с ехографска снимка.
— Ще родя детето му. Подгответе се да делите жилището и фирмата.
Не знаеше, че телефонът ми вече записва.
Познавах парфюма ѝ. Сладникава ванилия, която от месеци оставаше по ризите на Петър.
Казвам се Милена. Бях на четирийсет и три, омъжена от осемнайсет години. Имахме шестнайсетгодишен син и обща фирма за внос на медицинска техника. Всеки притежаваше по половината.
Петър беше управител. Аз ръководех финансите.
Когато се усъмних, не започнах със скандал.
Проверих плащанията.
За седем месеца фирмата беше превела над седемстотин хиляди лева на „Нова Визия“. Фактурите бяха за маркетинг и консултации.
Нямаше никакви резултати.
Собственичката беше двайсет и осем годишната Теодора, нова консултантка на Петър.
В профилите ѝ открих снимки от хотелите, в които той уж се срещаше с партньори.
Запазих всичко.
Теодора седна в кухнята и постави снимката пред мен.
— Тринайсета седмица. Момче.
— Какво искате?
— Развод без проблеми. Продавате апартамента. Петър ми прехвърля част от фирмата заради детето.
— Моята част не е негова.
Тя се усмихна.
— Знам за данъчните ви нарушения. Петър каза, че вие водите отчетите. Ако подам сигнал, ще има проверки и дело. Помислете добре.
— Той знае ли, че сте тук?
— Не. Жал му е за вас. На мен не ми е.
След като си тръгна, предадох записа на адвокатката Елица.
— Това е опит за принуда, — каза тя. — А договорите показват източване на общата фирма.
Поисках официално доказателства за услугите.
Петър не предостави нищо.
Вместо това се опита да прехвърли склад и служебни автомобили на свой приятел. Съдът временно забрани сделките.
Одиторът установи, че парите са плащали жилището, пътуванията и автомобила на Теодора.
Имаше и съобщение:
„Преди развода трябва да намалим стойността на дела на Милена.“
Когато Теодора се обади след три дни, ѝ казах:
— Разговорът ни е записан. Документите ви се проверяват.
Петър се прибра бесен.
— Тя е бременна!
— Това не ѝ дава право на моята собственост.
Подадох молба за развод и защита на активите. Петър беше отстранен от едноличното управление.
Коригирахме данъчните декларации и платихме санкция. Фирмата продължи работа.
След раждането тестът потвърди бащинството. Петър получи задълженията си към детето.
Теодора не получи дял от моята фирма.
При подялбата изведените пари бяха приспаднати от дела на Петър. Апартаментът остана за мен и сина ни. Аз поех управлението на бизнеса.
Теодора ми написа:
„Той каза, че фирмата е негова.“
Отговорих:
„Каза ви това, което искахте да чуете.“
Ехографската снимка доказваше съществуването на едно невинно дете.
Не доказваше право върху моя дом, труд или бъдеще.
И със сигурност не превръщаше чуждата любовница в наследница на всичко, което бях изграждала години наред.