Взе майка си след болницата у дома и разбра, че тя е подарила жилището си на богатата сестра още преди три години
Ралица прочете епикризата отново. След операцията на тазобедрената става майка ѝ не можеше да живее сама. Нуждаеше се от помощ за всичко.
Госпожа Вера гледаше през прозореца.
— Обади ли се на Даниела?
— Здравей, мамо.
— Питам за сестра ти.
Даниела живееше в голяма къща. Съпругът ѝ имаше собствена клиника, а домакинството се обслужваше от две жени.
Ралица работеше като счетоводителка и живееше със съпруга си в малък апартамент.
Даниела се обади късно.
— Бях на процедура. Какво има?
— Утре изписват мама. Не може да остане сама.
— Вземи я при теб. Ти си с нормално работно време.
— Работя цял ден.
— Но не управляваш бизнес. У нас постоянно идват хора, а мама и без това не харесва Стоян.
— Плати половината за болногледачка.
— Сега имаме много разходи.
Съпругът на Ралица, Николай, въздъхна.
— Пак остави всичко на теб.
Ралица прибра майка си.
Дадоха ѝ хола, а самите те се преместиха в малката стая.
Критиките започнаха веднага.
— Стар диван.
— Безвкусна храна.
— Николай тропа.
— При Даниела щях да имам собствена баня.
— Даниела не те покани, — каза веднъж Николай.
Вера се обиди.
Ралица започна да отсъства от работа. Не спеше и постоянно тичаше между лекарите, аптеката и дома.
Болногледачка струваше прекалено скъпо.
Даниела отказа да плаща.
На третата седмица Вера заговори за апартамента си.
— Стои празен. Може да го дадем под наем.
— Чудесно, — каза Ралица. — Така ще платим грижите.
Майка ѝ замълча.
— Не може.
— Защо?
— Вече е на Даниела.
Ралица я погледна невярващо.
— От кога?
— От три години.
— Подарила си ѝ целия апартамент?
— Трябваше ѝ обезпечение за кредит.
Николай остави чашата си.
— Тя има къща и още два имота.
Вера го прекъсна:
— Не се меси.
Ралица усети сълзи от гняв.
— На нея даде апартамент, а на мен остави грижите?
— Ти винаги си била оправна.
— Това не означава, че нямам нужда от помощ.
Даниела потвърди всичко.
— Апартаментът е мой законно.
— Тогава плащаш грижите на мама.
— Не мога. Започнах ремонт.
Ралица потърси адвокат. Разбра, че отмяната на дарението е трудна, но възможността беше достатъчна, за да притесни сестра ѝ.
На семейна среща постави три варианта:
— Делим разходите. Мама живее по две седмици при всяка. Или отива в рехабилитационен център, платен основно от собственика на нейния апартамент.
Даниела се разгневи.
— Изнудваш ме.
— Не. Спирам да плащам сама за решения, взети без мен.
Майка им заплака.
— Искате да ме изоставите.
— Не, — каза Ралица. — Искаме грижите да бъдат справедливо разпределени.
Даниела не прие майка си у дома, но се съгласи да плаща по-голямата част от центъра.
След месец Вера се премести.
Първоначално обвиняваше Ралица, че я е изпратила при чужди хора.
— Аз те прибрах. Аз организирах всичко. Но няма да загубя работата и семейството си, за да може Даниела да пази подарения апартамент.
Николай отново видя жена си спокойна.
След два месеца Вера започна да ходи с проходилка.
Един ден попита:
— Мислиш ли, че постъпих лошо с апартамента?
— Да.
— Ти никога не поиска нищо.
— Защото знаех, че винаги ще дадеш на тази, която настоява по-силно.
Вера замълча.
Ралица продължи да я посещава. Но вече не изпълняваше всяко искане веднага.
Когато майка ѝ споменаваше Даниела, тя казваше:
— Обади ѝ се. И тя ти е дъщеря.
Години наред „оправна“ означаваше, че Ралица няма право да бъде уморена.
Сега тя даде ново значение на думата.
Оправната жена не носи всичко сама.
Тя знае кога да остави останалите да поемат своята част.