— На нас с баща ти не разчитай! — каза майката на Виктория толкова рязко, че момичето застина насред кухнята.
Баща ѝ седеше до прозореца с вестник, който очевидно не четеше. Майка ѝ продължаваше да подрежда около печката.
— Мамо, искам само да опитам. Голямо издателство в София ми предлага работа като редактор. За това мечтая от училище.
— Мечтаела! На двадесет и шест си, а още живееш в приказки. Тук имаш дом, семейство и годеник. След четири месеца е сватбата.
Виктория стискаше чашата със студен чай.
Всички нейни решения от години бяха определяни като егоистични. Избрала филология вместо икономика. Отказала работа при приятелка на майка си. Искала да живее отделно.
Родителите приемаха мечтите ѝ само ако съвпадаха с техните планове.
— Не се отказвам от семейството. Ще започна работа, а Даниел може да дойде по-късно, ако иска.
— Ако иска! Ами ако не иска да променя живота си заради теб?
— Аз променям своя живот заради другите от години.
Баща ѝ остави вестника.
— Майка ти се тревожи. София е скъпа. Там няма да имаш подкрепа.
— И тук ми е трудно. Просто никой не се интересува, защото всичко изглежда подредено.
— Всичко направихме за теб! — извика майка ѝ. — Намерихме ви жилище, подготвяме сватбата, а ти искаш да избягаш.
Виктория не бягаше.
За първи път вървеше към нещо свое.
Вечерта се срещна с Даниел в малко кафене.
Той я изслуша.
— Какво искаш да направиш?
— Ако замина, може да загубя родителите си, сватбата и теб.
— А ако останеш?
— Ще загубя себе си.
Даниел кимна.
— Тогава трябва да заминеш.
— Не ми се сърдиш?
— Защо да се сърдя, че имаш мечта? По-лошо би било да се откажеш и после цял живот да се чудиш какво можеше да стане.
Седмица по-късно Виктория стоеше на гарата с куфар. Родителите не дойдоха.
Даниел държеше ръката ѝ.
— След месец ще дойда. Ако София ми открадне годеницата, ще си намеря работа там.
Първите месеци бяха тежки. Виктория живееше под наем с две момичета, пестеше и работеше до късно.
Но беше щастлива.
Даниел я посещаваше често и след време се премести при нея. Отложиха сватбата.
Майка ѝ дълго не се обаждаше. Накрая позвъни.
— Баща ти купи книгата, която си редактирала.
— Хареса ли му?
— Показва името ти на всички.
Година по-късно Виктория и Даниел се ожениха на малка церемония извън София.
Преди началото майка ѝ каза:
— Мислех, че ще изгубиш всичко.
Виктория се усмихна.
— Щях да изгубя всичко, ако бях останала.