— Значи ти ще ходиш при други жени, а аз трябва да го преглътна?
— Не драматизирай. Това е модерно.
— А когато аз започна да излизам с други мъже, пак ли ще е модерно?
— Анна, не ме разбра.
Анна го беше разбрала твърде добре.
Тя беше на четиридесет и три, а съпругът ѝ Георги — на четиридесет и седем. Бяха женени почти петнадесет години. Не живееха като по красивите снимки, а в реалността: работа, умора, сметки и вечери, в които почти не разговаряха.
Анна смяташе, че възрастните хора или се опитват да спасят брака си, или честно се разделят.
Георги измисли трети вариант.
Искаше да запази дома, удобството, грижовната жена и познатия живот. Само вярността вече му пречеше.
За изневярата Анна научи от приятелка. Получи снимка, на която Георги целуваше непозната жена в колата. На задната седалка имаше торби с покупки.
Всичко изглеждаше болезнено обикновено.
Анна не вдигна скандал. Направи чай и го изчака.
Георги погледна снимката, сви рамене и попита:
— И сега какво искаш?
Не се оправда. Не се извини.
После предложи:
— Не искам развод и делене на имущество. Нека имаме свободни отношения. Аз се срещам с когото искам, ти също можеш.
Каза го така, сякаш ѝ правеше подарък.
Всъщност беше сигурен, че тя няма да използва тази свобода. Според него Анна щеше да остане вкъщи и да продължи да бъде същата съпруга.
Четири дни тя плака. Не само заради другата жена. Най-много я болеше, че Георги изобщо не виждаше проблем.
На петия ден дойде приятелката ѝ Десислава.
— Анна, държиш се глупаво.
— Благодаря за подкрепата.
— Той вече живее както му е удобно. Ти още се опитваш да пазиш стария брак. Сам ти каза, че можеш да правиш същото.
Анна си направи профил в сайт за запознанства.
Първо само разглеждаше. После започна да отговаря. Имаше странни, скучни и смешни мъже. Но имаше и такива, които умееха да разговарят, да слушат и да проявяват внимание.
Светът не свършваше с брака ѝ.
Георги не се притесни веднага. Не вярваше, че тя ще направи нещо. После забеляза усмивките към телефона, новите дрехи и вечерните излизания.
Една вечер я спря до вратата.
— Къде отиваш?
— На среща.
— С мъж?
— Да.
Георги пребледня.
— Не съм съгласен.
Анна се усмихна.
— Защо? Вече не е модерно?
Изведнъж той започна да говори за уважение, семейство и морал. Поиска всичко да се върне както преди.
— Сгреших.
— Не. Ти направи избор. Сгреши само като реши, че последствията ще бъдат единствено за мен.
Георги искаше да върне не Анна, а удобството си.
Но беше късно.
Тя не си тръгна заради друг мъж.
Тръгна си, защото най-после разбра, че не е длъжна да бъде вярна на човек, който е верен единствено на собственото си удобство.