— Елена, имаме чудесна новина! — обяви майка ѝ. — Николай май си намери работа. Офисът е близо, а заплатата е прекрасна. Днес отиде на интервю. Сигурно ще го вземат!
Елена погледна към тавана.
Колко пъти вече брат ѝ трябваше „сигурно“ да бъде назначен? Все се намираше оправдание — работата не била престижна, заплатата била ниска или началникът не оценявал способностите му.
Николай беше на двадесет и три и живееше на гърба на майка си.
Елена беше по-голяма с единадесет години. Когато баща им загина, тя вече учеше, а брат ѝ беше дете.
Всички казваха на майка им Мария:
— Трябва да бъдеш силна заради сина си.
Елена вече била голяма и сама щяла да се справи.
Мария даде цялата си любов на Николай. Купуваше му скъпи дрехи, техника и почивки, дори когато трябваше да тегли кредити.
За сватбата на Елена нямаше пари. Малко по-късно обаче купи на Николай нов компютър и скъп стол.
След училище той не продължи образованието си и не започна работа. Имал нужда да си почине и да избере пътя си.
Избираше го пет години.
Когато Мария остана без работа и се пенсионира, парите почти свършиха. Елена ѝ помагаше, но разбра, че храната и средствата отиват при брат ѝ.
— Ела да поживееш при нас, — предложи тя. — Николай ще се научи да се грижи за себе си.
Мария се обиди.
— Как мога да го оставя сам?
Скараха се.
Един ден Мария се прибра и видя непознато момиче в кухнята.
— Мамо, това е Кристина. Ще живее с нас. Тя е талантлива певица, но още не е успяла.
Кристина също не работеше. Скоро каза, че е бременна.
Николай и Кристина се ожениха. Мария започна допълнителна работа в малък офис. Собственикът, вдовецът Димитър, беше на петдесет и осем.
Той оцени ума и трудолюбието ѝ. Отношенията им постепенно станаха по-близки.
Мария започна отново да се усмихва. Премести се при Димитър, а по-късно се омъжиха.
Когато се върна за вещите си, каза на сина:
— Заминаваме да живеем в друг град. Може да останете в апартамента, но сметките ще плащате сами. Повече няма да ви издържам.
Николай остана смаян.
Елена беше щастлива за майка си.
След няколко месеца Николай се обади:
— Мамо, върни се. Кристина не готви, детето боледува, а парите не стигат. Работя като куриер и е много тежко.
Мария седеше с Димитър на терасата.
— Не мога да се върна. Това е твоето семейство. Прекалено дълго те пазех от отговорност. Време е да станеш възрастен.
Николай затвори телефона.
На масата имаше неплатена сметка, а от стаята се чуваше детски плач.
За първи път осъзна, че майка му не е длъжна да бъде негова спасителка завинаги.