— Искаш брат ти да живее добре? Помагай му сама! Нали ти му уреди онази почивка, — каза равнодушно Антония на бившата си зълва.
Всичко започна на петдесетия рожден ден на Александър.
На верандата се събраха почти двадесет и пет гости. Антония готви два дни със сестра си и възрастната си майка.
Александър получи пари в пликове и искаше да купи нова лодка. Антония също обичаше риболова и очакваше да ходят заедно.
Майка му обаче подари десетдневна почивка в санаториум.
Само за него.
— Защо не купи място и за Антония?
— Ти имаш юбилей. Някой трябва да гледа къщата и птиците. Ще си починеш от жена си.
Антония чу всичко.
Надяваше се съпругът да смени резервацията, но той събра багажа.
След завръщането постоянно гледаше телефона си и отказваше да ходи за риба.
Месец по-късно призна:
— Запознах се с медицинска сестра. Бременна е. Напускам.
— На петдесет си! Когато детето порасне, ще бъдеш почти на седемдесет.
— Тя е на тридесет и три. Ще се справим.
Антония първо го помоли да остане. Той отказа.
Тогава тя каза:
— Вземи всичко. Обратно няма да те приема.
Александър поиска пари за ремонта и колата.
— Вземи колата. Това е компенсацията ти.
След като си тръгна, Антония занесе останалите му дрехи при майка му.
Свекървата дойде вечерта за яйца.
— Защо донесе всичко? Може да се върне.
— Получи възможност и избра другата.
— Само роман е.
— Роман, за който вие му подарихте почивка и му казахте да си отдъхне от жена си.
Антония ѝ даде яйцата.
— За последно са безплатни. Оттук нататък плащате.
Минаха години.
Новата жена на Александър започна да се дразни от възрастта и болестите му. Синът им не го уважаваше и понякога го наричаше дядо.
Когато Александър наближи седемдесетте, го изгониха.
Той се върна в празната къща на майка си.
Един ден сестра му дойде при Антония.
— Той има нужда от теб. Тридесет години сте били семейство.
— Той се отказа от това семейство.
— Поне яйца, зеленчуци и риба можеш да му даваш.
— Всичко продавам. Купувайте като останалите.
— Нямаш ли сърце?
— Имам. Затова повече не позволявам да ме използват.
Зълвата си тръгна ядосана.
Антония остана в двора си, заобиколена от деца, внуци и съседи.
Александър беше сам не защото бившата му жена беше жестока.
А защото през годините беше отблъснал всички, които някога го обичаха.